Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2011 08:03 - Сфера на Слънцето
Автор: zoqsun Категория: Други   
Прочетен: 3529 Коментари: 3 Гласове:
9

Последна промяна: 02.09.2011 08:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 image

Хората в древността, все едно учени или прости, които са гледали с просто око, не са знаели нищо от онова, което ние днес знаем за Слънцето. Ала онези, които са Виждали - посветените, навярно са знаели за него и като физическо тяло, и като център на духовна дейност, много повече от нас. Те са загатнали за това свое знание чрез символиката на митовете - един особен език, с който са си служели древните от всички школи и времена, и който почива на великия закон за съответствията. В гръцката митология например Слънцето се свързва с Аполон и с Хелиос. Аполон, най-блестящият от олимпийските богове, наистина носи всички белези на слънчев бог, но не олицетворява Слънцето като физическо тяло, а по-скоро съвкупността от всички физически и духовни сили и качества на слънчевата радиация. Другото божество, което олицетворява дневното светило, е пламенният Хелиос, който се понася при изгрев по небето на своята огнена колесница и диханието му се разлива като светлина и топлина.

Тъй като за мнозина западноевропейци историята и на наука, и на изкуство, и на философия започва от древна Гърция, малцина знаят, че в Индия например са се развили известни научно-метафизични системи за космоса, в които са застъпени интересни схващания и за Слънцето.

Индуската физика коренно се отличава от модерната западноевропейска физика. Преди всичко тя е резултат не на експериментални изследвания в съвременния смисъл на думата, а на оная практика, която е позната под общото име Йога. За да разбере индуската физика, читателят трябва да има ясна представа за четирите взаимопроникващи се материални сфери на света. Под материя в случая индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите сетива, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в споменатите четири сфери.

И тъй, според индусите има четири диференцирани състояния на материята: 1. Prakriti - най-грубото физическо вещество, това, с което ние боравим; 2. Prana - много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото; 3. Kama - материята на емоционалния свят, света на желания, страсти, чувства; 4. Manas - материята на умствения свят. Тези четири състояния на материята имат "прекъснат строеж", те не са непрекъснати флуиди. Такова е впрочем схващането за материята и на западната физика. Имащи общ произход, тези четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход. Затова индусите говорят за "октави" в различните полета. Във всяко поле има само една "осъществена октава", а между отделните полета има сума "загубени октави". Това твърде напомня нашата стълбица на трептенията. Знайно е, че между звуковите трептения и тия на светлината има цяла "пустиня". Такива пустини се срещат и по други места на стълбицата. От горното е ясно, че между броя на трептенията на разните "полета" има грамадна разлика. Ако броят на трептенията на Прана, да речем, възлиза на билиони, този на Кама ще възлиза на квинталиони, а този на Манас ще се изрази с число, което притежава много повече нули. Тия числени сравнения са дадени, разбира се, само като илюстрация.

"Земята според твърденията на индуската физика е едно кълбо, състоящо се от Пракрити, което плува в море от Прана. Тази прана има за център Слънцето и следователно и тя образува сфера. Диаметърът на праничната слънчева сфера възлиза на около 600 000 000 000 км. (Той е равен на диаметъра на Нептуновата орбита, взет приблизително 70 пъти.) Разстоянието до най-близката звезда е стотина пъти по-голямо от диаметъра на праничната слънчева сфера. Така че диаметърът на слънчевото кълбо на индусите е около 100 пъти по-малък от разстоянието на Слънцето до най-близката звезда. Във вътрешността на тази сфера от прана - в един особено диференциран нейн слой - се движат планетите около Слънцето. Това пранично слънчево кълбо се завърта около оста си за около 21 000 години (число, което се доближава до полярната година). То, заедно с други подобни нему пранични сфери, се върти около Алцион - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба е изпълнено с третото Видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алцион и се разпростира също така във вид на сфера. Има многобройни такива кама-сфери, които плуват в необятното море на най-тънкото (най-финото) състояние на материята - Манас. С Манас, който образува една огромна сфера, завършва материалният свят." ("Ostliche und westliche Physik" Th. E. Wilson und Charles Johnston).

От цялата тази индийска теория за материалния свят за нас в случая е важно обстоятелството, че Слънцето е център на една огромнапранична сфера, която се простира далеч зад орбитата на най-отдалечената планета от Слънчевата система.

Тук му е мястото да спомена за ценните данни, които Учителя дава в статията си "Влиянието на слънчевата енергия". Понеже са изложени много сбито, би трябвало да цитирам половината статия, ако искам да ги направя достояние на читателите. Ще кажа само, че те представляват основни елементи за разработване на една научна теория за Слънцето и неговите отношения със Земята. Енергетичният строеж на Слънцето - една огромна централа с приемателна и предавателна станция; неговият постоянен обмен на енергии със Земята - друга такава централа, също с два полюса - обмен, подчинен на периодичността на годишния и денонощния кръговрат; най-сетне практическото приложение, което следва от това за използване животворната енергия на Слънцето, особено през пролетта, сутрин, при изгрев слънце - такова е богатото съдържание на тази сбито написана статия.

Трябва да отбележим, че каквито и да са съвременните разбирания за мита, едно не трябва да се забравя: митовете са остатъци от една епоха на величествен синкретизъм, в който религия, наука, изкуство са били слети в едно цяло, споено чрез връзките насъответствията. В тази епоха астрологията не е била само една предсказателна наука или гадателско изкуство, а едно величественомиросъзерцание. От гледище на това миросъзерцание физическият свят със своите форми е една символична картина на света на идеите. Нещата от този свят не само представляват физически обекти, които са предмет на непосредствено проучване, но същевременноозначават нещо. Те се оказват символи, съответствия на известни идеи. Ето защо и Видимата гледка на небето, специално на нашата Слънчева система, е един символ; Слънцето, Луната, планетите покрай физическото си значение имат и символичен смисъл.

Слънчевата система представлява един образец, един модел, по който е устроено всяко живо същество, което живее в нейните предели. Каквито сили действат В нея, такива сили действат и във всички същества, принадлежащи към системата. Тези сили на живота, функциониращи в Слънчевата система, с всички възможности за развитие, които съдържат в себе си, с всичките им взаимоотношения, са намерили още в най-дълбока древност израз В геометричната формула на Зодиака. Ако погледнем именно този астрологичен зодиак, установяващ преди всичко връзката между знаци и планети, ще видим, че на Слънцето, което се третира привидно като планета, е отреден само един знак за жилище - знакът Лъв. Но тъкмо до Лъва, жилище на Слънцето, се намира знакът Рак - жилище на Луната. Ясно е, че от астрологично гледище, като се вземе предвид окултния строеж на Зодиака, Слънцето и Луната се явяват два полюса на онази първична енергия, която се развива В цяла система от сили, проявяващи се полярно. Тия именно сили са свързани по закона за съответствията с планетите от нашата Слънчева система. Движението на планетите, погледнато геоцентрически, не показва нищо друго освен движението на тия мирови сили в аурата на Земята. Слънцето, Луната и планетите в случая представляват стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на Земята. За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представлява един четириизмерен време-пространствен континуум, един свят на събития. Астрологията, в която времето се схваща като една сложна система от цикли, най-простите от които са планетните обиколки, е една наука за събитията.

Необходими бяха тия малки уточнения в астрологичната област, за да се разбере защо Слънцето и Луната се смятат за двата полюса на астралната светлина. Това ни обяснява защо Аполон, бог на Слънцето, е така тясно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на Луната, която му е "сестра". Това ни обяснява също защо в книгата Битие Слънцето и Луната, наречени съответно "голямото светило, което да владее над деня" и "малкото светило, което да владее над нощта", са създадени в един и същи ден -четвъртия, заедно с другите светила на твърдта небесна, "които да разлъчат деня от нощта и да са знамения за времена и за дни и години". Ясно е, че "светилото на деня" представя светлия, положителния, лъчезарния полюс на първичната светлина - полюсът, който дава. Той символизира духа. "Малкото светило" -Луната представя негативния, възприемащ, пасивен, женски полюс на първичната светлина. Той символизира материята. Зодиакът, който е едно развитие на двойката, е съставен от тия две велики течения -слънчево и лунно, които в своята съвместна работа създават великото многообразие на живота.

Макар в Библията Слънцето и Луната да са наречени "голямо" и "малко" светило, за съзнанието на хората те са всъщност еднакво големи. И този психологически факт намира дори физически, нагледен израз в небесното пространство: видимият диск на Слънцето и дискът на Луната са почти еднакво големи, около 1 градус. Това се дължи на факта, че Луната, която е около 400 пъти по-малка от Слънцето, се намира около 400 пъти по-близо до Земята. Двете светила, погледнати от Земята, заемат едно и също пространство нанебето. А това значи, погледнато символично, че ония сили, които са свързани с тях, заемат еднакво място по важност и значение всъзнанието на хората.

За да покажа, че Слънцето и Луната са два мирови символа, които съществуват във всички светове, ще приведа един цитат от Сведенборг из книгата му "Небето с неговите чудеса и адът":

"Господ е небесното слънце. Светлината Му е божествената истина, а топлината Му - божественото добро. На небето ние съзерцаваме Господа като слънце, защото Той е любов, от която произтича всичко в духовния свят. Любовта е, която грее като слънце.

Ангелите виждат слънцето не в зенита, а под известен ъгъл. Те го виждат при това на две места - пред дясното око и пред лявото. Пред дясното око те виждат Господа като същинско слънце, а пред лявото - като луна, която свети с мека бяла светлина и е заобиколена с множество малки луни, които светят също с бяла светлина.

Ангелите виждат Бога по този двоен начин, защото Го възприемат различно. Онези, които Го възприемат като любов, Го виждат катослънце, пламтящо и огнено. Тези ангели пребивават в божественото царство на Небето. Ангелите, които възприемат Бога като вяра, Го виждат като луна, блестяща и бяла. Те пребивават в по-долното от двете ангелски царства, на които се разделя небесният мир - вдуховното.

Ето защо и в Писанието Бог като любов е символизирай чрез слънцето, а като вяра - чрез луната."

Но да напуснем висините на небесния свят, да напуснем и приказните царства на митовете и да стъпим на земята, за да видим кои именно явления от живота принадлежат към сферата на Слънцето.

Широко погледнато, целият живот на Земята е обхванат и проникнат от радиацията на Слънцето. Според съвременната наука всичко, което съществува на Земята, е сгъстена и трансформирана слънчева енергия. Но има неща в разните царства (минерално, растително, животинско, човешко), в разните области на човешкия живот (политически, социален, стопански, културен), които са специфично слънчеви,защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на Земята.

Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е слънцето сред металите. И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на Слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип. Тук обаче действа най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността.

Няма да се спираме на представителите на Слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека сърцето представя Слънцето, което както се знае от астрологичната традиция е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата Слънчева система. Като си спомним, че Слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органичен свят, лесно можем да разберем твърдението на древните, че Слънцето е носител на жизнената сила.

Психологически то представя Висшия аз на човека, неговата индивидуалност, за разлика от личността, която е символизирана от Луната. Благородството, ентусиазмът, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са все черти на Слънцето. Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и разкоша, към външния показ, към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на Слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния. Най-добра илюстрация на тия положителни и отрицателни черти на Слънцето намираме у царете, монарсите, обладатели на неограничена власт. Ако се случи един такъв монарх, слънчев тип, да въплъщава благородните качества и на другите две планети от тригона на огъня - Юпитер (широта и воля за разширение: териториално, стопанско, културно) и Марс (борческа енергия), ние ще получим типа на царя-воин, предводител на своя народ, когото той води към победи и слава благодарение на мощния магнетизъм на своята натура, "предопределена" да достигне слава, почести, богатство и мощ. Ако се случи обаче за цар на един народ някой "юпитеризиран" слънчев тип, с някои и други положителни черти на Слънцето и с всички негови слабости (подобно на Людовик XIV), тогава крайният резултат на неговото царуване ще бъде съсипване на държавата въпреки временния й подем и блясък. Който иска да схване някои от проявите на "слънцето" в политическия и обществен живот, нека се позанимае малко с живота на "царя-слънце" и неговата епоха. Защото има и отделни епохи или по-малки периоди в историческия и културен живот на народите, които са "слънчеви".

Ще завършим с една бегла скица на слънчевия тип:

Яйцевиден череп (долихоцефален) с хармонични пропорции. Коса златисто руса или светло кестенява у по-южните типове, накъдрена на едри вълни; за нещастие обаче у мъжете тя скоро окапва и затова повечето слънчеви типове са плешиви. Чело високо, с развити челни издатини, но хармонично; то се спуска спокойно към веждите, като образува типичната за слънцето надочна аркада, чиято хубава линия следват веждите.

Слънчевото чело е ясно, спокойно, ведро. Очите на слънчевия тип са забележителни - блестящи, доволно големи, замрежени от хубави ресници. Погледът им е прям - не проницателен, нито повелителен, а изпълнен с магнетична сила, която сама по себе си завладява. Ирисът, полузакрит от клепачите, е осеян със златисти петна. Устата е красиво моделирана - и у нея личи "слънчевата" линия. Брадата не е нито квадратна, както у Марс, нито прекалено заоблена, както у Венера, нито удължена и изтънена, както у Меркурий. Тя е типичната квадратно-яйцевидна слънчева брада, показваща една уравновесена воля.

Господстващата черта в характера на слънчевия тип е самообладанието. Но самообладание, което произтича не от едно усилие и напрежение на волята, а от постигната хармония и равновесие на душевните сили. Най-добрият израз, с който можем да характеризираме душевното състояние на слънчевия тип е Ведра яснота. Истинският слънчев тип е тих и спокоен - той излъчва своята душевна сила навън така спокойно и тихо, както Слънцето. Обладаващ тънка и деликатна чувствителност, възприемчив към чистите идеи, способен да схваща непосредствено "дълбоките съзвучия" в природата, поет и музикант по душа, която е способна да трепти от възторг и вдъхновение, той е роден човек на изкуството. У него действа по-скоро непосредственото вдъхновение, творческото въображение и интуицията, отколкото аналитичният интелект. Умът му е по естество синтетичен. Най-високо развитият .Аполон" често се издига до пророчески екстаз. Завършеният слънчев тип - благороден, великодушен, самообладан - е човек на качеството, не на количеството. Навсякъде той търси истината и красотата. Понякога твърде развитото съзнание за лично превъзходство кара слънчевите типове да стоят настрана от обществото или по-скоро над него.

Впрочем съдба на слънчевия тип е да бъде център в своята среда, да я организира в една "система" и да я поддържа със своята магнетична сила, както Слънцето поддържа своята планетна система. Това не важи за всички "аполоновци" в еднаква степен. Ала най-големите между тях са родени да управляват. Властта им е проникната от великодушие, защото истинският слънчев тип винаги се въодушевява от един висок идеал.


image

Георги РАДЕВ

 




Гласувай:
9



1. balkan1 - Още нещо за Слънцето
06.09.2011 21:18
Българите са познавали небето ( нощното ) и за всяко светило са си имали знак.
http://balkan1.blog.bg/politika/2011/06/10/s-l-y-n-c-e-t-o.762818
Познанията им си личът и от Българският календар.
http://balkan1.blog.bg/technology/2010/01/18/bylgarskiiat-kalendar.474831
цитирай
2. zoqsun - Благодаря за линковете, поздрави и ...
07.09.2011 18:34
Благодаря за линковете ,поздрави и много слънце в сърцето !!!
цитирай
3. анонимен - Hello!
02.02.2012 15:16
Hi! my name is Jully. I would like to meemeet respected attendant :)
This is my homepage - http://jskdh5jkd7djh4.com/l
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zoqsun
Категория: Други
Прочетен: 200570
Постинги: 40
Коментари: 109
Гласове: 305
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031